6 септември 1885 година. В историческата ни памет този ден остава с гърма на пушките, с виковете „Да живее Съединението!“ и с образите на храбрите момчета от четите. Но за да се стигне до възторга на площадите в Пловдив, пет годините преди това започва друга борба. Тиха, невидима, но не по-малко опасна. Борба без оръжия, водена с пера, телеграми и логика. В дипломатическите канцеларии на Европа.

Още с подписването на Берлинския договор през 1878г. се ражда българският въпрос. Всички български управляващи насочват погледа си към националното единение. Идеята е, че и правителството, и княз Александър Първи отделят специално внимание върху тези въпроси. Периодично до 1885г. ние имаме три предходни опита, които са съединистки инициативи.

Доц. Д-р Алека Стрезова, изследовател в Института за исторически изследвания към БАН

Мъжете-емисари нямат опита на френските или британските дипломати, нямат и силата на голяма армия зад гърба си, но имат кауза, в която вярват искрено. През 1880 година се състои първата мисия в Лондон, която има за цел да разбере дали британското правителство би подкрепило едно евентуално обединение.

 Там заминава един българин — Стефан Панаретов, който е преподавател в Робърт колеж, изключително интелигентен, способен, познат в английските среди. Много е интересна тази мисия, защото е всъщност първата официална мисия българска в чужбина. Стефан Панаретов има делегирани правомощия от княз Александър, но за съжаление не е открито подкрепен от българското правителство, което тогава е оглавено от Драган Цанков и това се явява една причина всъщност за неуспеха на тази мисия.

Доц. Д-р Алека Стрезова, изследовател в Института за исторически изследвания към БАН

 Стефан Панаретов прокарва пътя на българските дипломати. Макар неуспеха, настоява българите да не престават да повдигат темата за съединението пред великите сили, за да може те да свикнат с мисълта, че българите ще отстояват своето национално единение.

През 1882г. следва и втори опит – този път в Източна Румелия. И нов човек в историята на дипломатическата борба.

Този човек е Петър Берковски. Той има революционен бекграунд, тъй като е участвал в революционните борби. Освен че е натоварен с дипломатическа мисия да работи за Съединението, Петър Берковски получава и значителен финансов ресурс от българското правителство, с който да започне да издава вестник „Съединение“. Името само по себе си подсказва какви идеи проповядва на страниците си.

Доц. Д-р Алека Стрезова, изследовател в Института за исторически изследвания към БАН

И така – с постоянно усилие, дипломатичност и будни българи днес 141 години по-късно празнуваме своето национално обединение. Историята помни: Съединението започва с храброст, защитено е с кръв, но узаконено с интелект.

Сподели: