Честит 24 май! Отбелязваме празника на българската просвета и култура
На 24 май честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
На този ден България отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий – известни още като „Солунските братя“. Именно на глаголица са направени първите преводи на свещените писания от двамата просветители.
Първите известни свидетелства за честването на този празник се откриват в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. На 11 май 1851 г. по инициатива на Найден Геров, в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив за първи път се организира официално празнуване на Кирил и Методий – създателите на глаголицата. Датата 11 май не е случайна – това е общият църковен празник на двамата светци.
Във възрожденската ни книжнина първите сведения за празника на 11 май се появяват в „Христоматия славянского язъка“ (1852 г.) на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба в чест на Св. Иван Рилски. През 1858 г. в Пловдив празникът се отбелязва с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, след която учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за делото на Кирил и Методий.
Скоро празникът започва редовно да се чества в Шумен, Лом, а от 1860 г. – и в Скопие. През 1863 г. 11 май официално се установява като църковен празник на светите равноапостоли. В София той се организира от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на XVIII век делото на Кирил и Методий става не само духовен ориентир, но и аргумент срещу доминацията на гръцката Вселенска патриаршия. Празникът постепенно излиза от рамките на училищната и църковната традиция и се превръща в общонароден символ на националното самосъзнание. Христо Ботев отбелязва това в една от своите статии.
След Освобождението през 1878 г. честването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България се утвърждава като училищен празник, а в Македония и Одринско остава форма на демонстрация на българската идентичност в борбата с османската власт и асимилаторската пропаганда на съседни държави.
След Първата световна война празникът придобива още по-голямо значение. С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът започва да се отбелязва на 24 май – дата, която обединява църковното и светското честване. След 1969 г. църковният и светският календар са разделени, и до днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
С решение на Деветото Народно събрание от 30 март 1990 г., 24 май е обявен за официален празник на Народна република България. От 15 ноември същата година, когато страната е преименувана на Република България, 24 май става официален празник на държавата.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на светите братя датират от XII век. Те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно, паметта на св. Кирил се почита на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (датите на тяхната смърт).
Всеруският синод през 1863 г., по повод хилядолетието от Моравската мисия, постановява: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“
Оттогава празникът се чества във всички православни славянски страни. През Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, отбелязван не само в българските земи, но и сред емиграцията в Румъния, Русия, сред българските студенти в чужбина и дори сред заточениците в Диарбекир.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага 11 май да бъде празник на българските ученици. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на бъдещия училищен химн, започващ с думите: „Върви, народе възродени“. Песента, озаглавена „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“, включва 14 куплета, от които днес най-често се изпълняват първите шест. Музиката е написана от Панайот Пипков на 11 май 1900 г.
Докато 11 май се чества от Българската православна църква като празник на светите братя, 24 май се утвърждава като Ден на славянската писменост, българската просвета и култура.
Празникът се чества и в Русия – за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск, най-северната точка с паметник на Кирил и Методий, празникът е особено популярен.
Братята са канонизирани за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (по-късно станал известен в руската му редакция като църковнославянски) и за разпространението на християнството сред славяните. Провъзгласени са от папата за покровители на Европа, а православната църква ги почита и като част от светите Седмочисленици.
