Бюджетната комисия одобри ръст на пенсиите и отвори спор за дълга и дефицита

Временната парламентарна комисия по бюджет и финанси прие на второ четене промени в т.нар. удължителен закон, които гарантират увеличението на минималните пенсии от 1 юли 2026 г. Заседанието обаче премина под знака на остри политически сблъсъци около бюджетния дефицит, възможността за поемане на нов държавен дълг и мерките за ограничаване на разходите.

Със законопроекта, внесен от народни представители от „Прогресивна България“, се създава изрична правна възможност всички минимални пенсии за трудова дейност да бъдат осъвременени от 1 юли 2026 г. със същия процент, с който ще бъдат увеличени и останалите пенсии по т.нар. швейцарско правило.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване пенсиите, отпуснати до края на предходната година, се актуализират ежегодно въз основа на ръста на средния осигурителен доход и инфлацията. През 2025 г. средният осигурителен доход е нараснал с 12%, а индексът на потребителските цени е достигнал 3,5%, което води до увеличение на пенсиите с 7,8% от 1 юли тази година.

Проблемът, посочен от вносителите, е, че действащите разпоредби не осигуряват автоматично увеличение на минималната пенсия със същия процент. Така част от пенсионерите биха останали извън обхвата на осъвременяването. За да бъде избегнато това, комисията подкрепи минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да се увеличи от 322,37 евро на 347,51 евро. От този размер зависят и останалите минимални пенсии за инвалидност и наследствени пенсии.

По време на дебатите управляващите аргументираха промените с необходимостта от равнопоставеност между всички пенсионери. Според тях хората, които получават минимални пенсии, не трябва да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите пенсионери и трябва да получат увеличението от същата дата.

В същото време комисията прие и отпадането на COVID добавките за пенсионерите. Решението предизвика сериозни критики от страна на опозицията. От „Продължаваме промяната“ заявиха, че икономиите се правят за сметка на възрастните хора, като според техните разчети ограничаването на добавките ще спести около 30 млн. евро през 2026 г. и 60 млн. евро през следващата година.

От „Възраждане“ също атакуваха управляващите, като обвиниха мнозинството, че не увеличава пенсиите по собствена инициатива, а просто изпълнява изискванията на закона. Според тях реалният ефект от останалите мерки ще бъде намаляване на доходите на най-бедните пенсионери.

Дефицитът расте, а спорът за нов дълг се изостря

Финансовото състояние на държавата се превърна в основна тема на заседанието. По предварителни данни на Министерството на финансите бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма към края на май 2026 г. достига 2,5 млрд. евро, което представлява 2% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Година по-рано дефицитът е бил 1,3 млрд. евро или 1,1% от БВП.

Макар приходите в бюджета да нарастват до 17,3 млрд. евро, разходите достигат 19,9 млрд. евро. Основните фактори за увеличението са по-високите разходи за пенсии, социални плащания, възнаграждения в публичния сектор и инвестиционни проекти по Плана за възстановяване и устойчивост и общинските програми.

Именно на този фон опозицията остро разкритикува предложението на „Прогресивна България“ за възможност Министерският съвет да поеме нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро. Според ГЕРБ-СДС, ДБ, ПП и „Възраждане“ липсва стратегия за ограничаване на разходите и овладяване на дефицита, а новото финансиране би покривало текущи бюджетни нужди.

След предупреждение от Асен Василев, че подобно предложение не може да бъде внасяно от народни представители и би могло да бъде атакувано пред Конституционния съд, управляващите оттеглиха текста. Председателят на комисията Константин Проданов обяви, че Министерският съвет ще внесе собствено предложение за увеличаване на тавана на държавния дълг, придружено с мотиви и разчети.

Според него решението е компромисен вариант, който позволява да бъдат спазени конституционните процедури, без да се блокира възможността държавата да осигури необходимото финансиране.

Намаляват и партийните субсидии

Комисията прие и промени в размера на държавната субсидия за политическите партии. Според одобрените текстове субсидията за един действителен глас ще бъде 4,09 евро за периода от 1 януари до 18 април 2026 г., а от 30 април до края на годината ще бъде намалена на 3 евро.

Темата предизвика спор между управляващи и опозиция. От ГЕРБ-СДС предупредиха, че намаляването на субсидиите може да засили зависимостта на партиите от частни интереси, докато управляващите отхвърлиха подобни опасения и заявиха, че политическите формации не бива да разчитат единствено на държавно финансиране.

След продължили с часове дебати комисията даде зелена светлина на спорните текстове, но разногласията около бюджетния дефицит, бъдещия държавен дълг и социалните разходи показаха, че финансовата рамка на страната ще остане една от най-конфликтните теми в парламента през следващите месеци.