Блокадата на Ормузкия проток лишава Иран от жизненоважни приходи
Иранските продажби на петрол са на най-ниските си нива от години след като американската морска блокада лиши ислямската република от най-значимите ѝ приходи.
Блокадата започна на 13 април и е част от опитите на Съединените щати да притиснат ислямската република за освобождаване на Ормузкия проток и ограничаване на ядрената ѝ програма. След американските и израелски удари през тази година, Техеран настоява да започне да получава такси от корабите, преминаващи по ключовия за световната търговия с петрол морски път. Властите представиха и план за съвместен контрол на пролива заедно с Оман.
Съединените щати до момента не успяват да ограничат иранската заплаха и много кораби продължават да са блокирани, но насреща спряха трафика и от пристанища на ислямската република.
Според „Ал Джазира“ тя успешно е продължила да изнася суров нефт след началото на войната през март и април и то на вече завишените заради кризата цени. Това обаче се е променило и сега доставките, основно за Китай, са силно ограничени – от 2 милиона барела на ден до под 300 000. Следва въпросът колко време може да издържи икономиката на държавата, която беше в тежка ситуация и преди блокадата. През парил Иран е спечелил над три милиарда и шестотин милиона долара от петрол, а изчисленията сочат, че месец по-късно тези приходи са намалели с 84 процента. Общо за април и май загубите са за 5,8 милиарда долара.
До момента Техеран не намалява производството си, но е все по-притиснат от нуждата да съхранява част от него.
„Иран използва стратегически останалите си складове. Данните показват, че блокадата работи успешно, но истинският натиск ще започне като свърши пространството за съхранение.
Марк Аяюб, енергиен експерт пред „Ал Джазира“
Става дума основно за статични танкери, които са на вода и в момента на тях има около 147 милиона барела петрол. Техеран търси начин да ги изнесе, преди икономическият шок от намалените продажби да се усети, но поне до момента не се съгласява с американските условия за отваряне на протока.
Един от вариантите са железопътните връзки с Китай през Централна Азия, но те са неефективни, защото южните петролни полета са на хиляди километри от рафинериите на източните китайски брегове, а обемите на търговските кораби са непосилни за товарните влакове.
Това води до състезание по издръжливост – дали Доналд Тръмп може да понесе политическите последствия на войната и блокадата на Ормузкия проток по-дълго, отколкото Иран може да поддържа армията и военната си икономика без приходите от петрол.
