Българските ученици с голям спад в PISA 2025: МОН призна сериозни проблеми с грамотността

Българските ученици отново се представят слабо в международното изследване PISA, като резултатите показват спад както по математика, така и по четене. Това стана ясно при представянето на резултатите от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2025 в Министерството на образованието и науката.

Тестът измерва функционалната грамотност на 15-годишните ученици – не само натрупаните знания, а способността им да ги прилагат в реални житейски ситуации.

„За поредна година резултатите не са добри. Имаме спад и в двете области – и в математиката, и в областта на четенето“, заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев. По думите му резултатите показват, че в сегашния си вид българският образователен модел има сериозен проблем, който вече не може да бъде отлаган.

Министърът подчерта, че отговорността за натрупаните проблеми не трябва да бъде прехвърляна между отделните управления. „Това е обща отговорност“, заяви Вълчев и призова за открит и честен разговор за състоянието на образованието.

Сред основните тревожни тенденции той посочи задълбочаването на образователното неравенство и проблемите с базовата грамотност. Според него е необходимо да се преосмисли и начинът, по който се финансира системата. Вълчев се обяви категорично за промяна на принципа „парите следват ученика“, като отбеляза, че срещу този модел се е обявил и премиерът Румен Радев.

Като друг сериозен проблем министърът посочи недостатъчното владеене на български език от част от учениците. Той постави въпроса и за навлизането на „крайно либерални възгледи“ в училищната среда, които според него също трябва да бъдат обсъдени в контекста на необходимите промени.

През следващите месеци МОН ще предложи серия от мерки, които ще бъдат подложени на обсъждане, за да се изберат най-подходящите решения. Сред тях са промени в учебните програми, единен подход при оценяването, по-широко предлагане на извънкласни дейности и промени в допълнителното обучение на педагогическите кадри.

Вълчев подчерта и необходимостта от по-силна подкрепа за учителите. Според него те трябва да се чувстват защитени, да могат да работят спокойно и резултатите от труда им да бъдат оценявани обективно. „Трябва да върнем фокуса върху ученика“, заяви министърът, като настоя оценяването да отчита както слабите, така и силните страни на всяко дете.

По думите му училището има задача не само да обучава, но и да възпитава. За това обаче е необходима и активната роля на семейството, което е първата среда, в която детето изгражда своите навици и ценности. „Децата имат нужда от вдъхновение, от можещи и знаещи учители“, подчерта Вълчев.

Заместник-министърът на образованието Таня Панчева заяви, че МОН няма намерение да се крие или да омаловажава резултатите от PISA 2025. Напротив – според нея те дават ценна информация за реалните умения на учениците. „PISA не измерва знанията на нашите ученици, а измерва доколко тези знания те могат да ги приложат в реалния живот“, обясни Панчева.

Само 43% от българските ученици са над критичното ниво 2, посочи тя. Според Панчева резултатите показват разминаване между това, което учениците могат да направят в класната стая, и способността им да използват наученото извън нея. Тя даде пример с математиката, където учениците могат да решават определени задачи, но изпитват трудности при прилагането на знанията в реални ситуации.

Особено тревожни са резултатите в областта на четенето. „Нашите деца не могат да правят причинно-следствени връзки и анализ на текст. Не могат да откриват фалшивите новини“, заяви Панчева.

Проблеми се наблюдават и при природните науки. По думите ѝ 47% от учениците не могат да идентифицират научно обяснение на познати феномени, което показва трудности не само с усвояването на знания, но и с тяхното практическо приложение.

На брифинга участваха и експерти от Института по образованието. Националният координатор за PISA за България Калин Баев подчерта, че зад статистиката стоят реални човешки съдби. „Зад всяко едно число стоят детски съдби, за които ние сме отговорни като институции и като общество“, заяви той.

В изследването PISA 2025 са участвали 91 държави и региона от цял свят. Българските ученици постигат 421 точки по природни науки, 387 точки по четене и 405 точки по математика.

Резултатите поставят пред образователната система въпроса не просто какво знаят учениците, а доколко могат да използват знанията си самостоятелно. Именно върху тази разлика между учебното съдържание и реалните умения ще трябва да бъдат насочени предстоящите промени в българското образование.

По думите му много сериозен спад се наблюдава и в трите области при учениците с друг майчин език.

Другият експерт – Георги Стайков, обърна внимание, че според учениците българските учители продължават да оказват силна индивидуална подкрепа – 71% споделят, че в повечето часове по науки учителят проявява искрен интерес към наученото (ОИСР: 69%), 72% посочват, че преподавателят продължава да обяснява, докато всички разберат (ОИСР: 66%), 70% казват, че получават допълнителна помощ от учителя при нужда (ОИСР: 73%).

Той изтъкна, че 60% от родителите/настойниците проявяват интерес и питат детето си какво е правило в училище, или това е понижаване с 8% спрямо 2022 г. и разлика с 11% спрямо ОИСР.
47% от децата говорят с родител/настойник поне веднъж седмично за проблеми, свързани с училището, или това е понижаване с 10% спрямо 2022 г. и като няма разлика с ОИСР.

Експертът подчерта, че е важно родителите да се интересуват от това, което детето е правило в училище, да успяват да му помагат в домашните и да проявиш интерес към това, което се преподава.