С присъединяването на България към еврозоната членовете на паричния съюз вече ще бъдат 21. Заедно с още близо 350 милиона души, българите ще използват еврото в ежедневието си – символ на ценова и икономическа стабилност, но и на преодолени кризи.

Пътят към единната валута започва още в края на 60-те години на XX век. Идеята за Единен паричен съюз се реализира с Договора от Маастрихт през 1991 г., а на 1 януари 1999 г. еврото е официално въведено за електронни разплащания. Както припомня Жак Сантер, председател на Европейската комисия (1995–1999), „Виждам въвеждането на еврото като най-важната стъпка след подписването на Римския договор през 1957 г. С еврото икономическите основи на Европа ще станат по-здрави, отколкото са били през последните три десетилетия.“

През първите три години еврото е „невидима валута“, използвана само за счетоводни цели. Истинската промяна настъпва на 1 януари 2002 г., когато в 12 държави едновременно се извършва най-мащабната парична обмяна в историята. Еврозоната постепенно се разширява и днес обединява 20, а скоро и 21 страни-членки.

Въпреки стабилността, която носи, историята на еврозоната не е безоблачна. През 2009 г. паричният съюз е разтърсен от дългова криза, като Гърция е първата силно засегната държава, следвана от Испания, Португалия и Кипър. За справяне със ситуацията са договорени спасителни пакети за милиарди евро и са създадени нови механизми – Банковият съюз и Европейската система за финансов надзор.

Днес, когато светът се променя динамично, еврото заема все по-важно място. Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард дори предлага единната валута на ЕС да се превърне в нова световна резервна валута, която да конкурира дългогодишната доминация на щатския долар.

За българите присъединяването към еврозоната обещава повече сигурност и възможности – но и отговорности, свързани с членството в един от най-големите валутни и икономически блокове в света.

Сподели: