България почита 189 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски

„Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв!“

Тези думи на Васил Левски и до днес звучат като символ на безкористното служене на родината. Неслучайно неговият близък съратник Данаил Христов Попов го нарича „най-добрият ни българин“ – оценка, която остава непроменена през поколенията.

На 18 юли се навършват 189 години от рождението на Апостола на свободата – Васил Иванов Кунчев. Роден е на 18 юли 1837 година в Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Още като млад поема по духовния път, приема монашеското име Игнатий, ръкоположен е за йеродякон и служи като църковен певец в Карлово.

Любовта към отечеството обаче се оказва по-силна от монашеския живот. През 1862 година Левски заминава за Сърбия, където се включва в Първата българска легия на Георги С. Раковски в Белград. Именно там, заради своята изключителна ловкост и смелост, получава прозвището „Левски“. Според най-разпространената легенда той извършва прочутия „лъвски скок“ по време на военни упражнения.

След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода, а през 1863 година заминава за Румъния, откъдето след кратък престой се завръща в България. По-късно, през 1868 година, участва и във Втората българска легия в Белград. Нейното бързо разпускане окончателно затвърждава убеждението му, че свободата не може да бъде подарена отвън – българският народ сам трябва да извоюва своето освобождение.

В края на 1869 година, заедно с Любен Каравелов, Левски участва в основаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Тогава започва и най-значимото му дело – изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО). Апостолът създава широка мрежа от тайни революционни комитети в десетки български градове и села, организира тайна поща, революционна полиция и стройна структура, която да подготви общонародно въстание.

Именно тази организация поставя основите на националноосвободителната борба, която няколко години след неговата гибел ще намери своя връх в Априлското въстание.

За изключителната му воля и непреклонен дух Христо Ботев пише:

„Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весели!“

Левски не само организира революционното движение, но и оставя нравствен завет към бъдещите поколения. Сред най-запомнящите се негови думи са:

„Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“

През зимата на 1872 година Апостолът е заловен в Къкринското ханче край Ловеч. Следват няколко неуспешни опита за неговото освобождаване. Отведен е в София, изправен е пред извънреден съд и е осъден на смърт. На 18 февруари 1873 година Васил Левски е обесен край София.

Макар животът му да приключва едва на 35 години, делото му остава безсмъртно. Васил Левски е двигателят на българската национална революция, създателят на най-мащабната вътрешна революционна организация в българската история и моралният пример за поколения българи.

Неговите идеи за свобода, справедливост, равенство и всеотдайно служене на отечеството продължават да вдъхновяват и днес. Поклон пред паметта на Апостола на свободата – най-достойния син на България, чието име остава завинаги вписано в историята и сърцето на българския народ.