България отбелязва Деня на народните будители, празник, посветен на книжовниците, просветителите и революционерите, които през вековете са съхранили българския дух и култура. Първото честване на този ден се е състояло в Пловдив през 1909 г., а през 1922 г. Народното събрание официално обявява 1 ноември за Ден на всички „заслужили българи“.

„Днес, на 1 ноември, България отдава почит на народните будители, хората, които с перо, слово и дело са запалили искрата на знанието и свободата. Денят ни напомня, че будителството не принадлежи само на миналото, а че то живее и днес, във всеки, който пази и предава знанието нататък“, заяви председателят на Съюза на народните читалища Николай Дойнов.

Пред паметника на Отец Паисий Хилендарски, смятан за първия будител, Дойнов припомни, че при приемането на Закона за народните будители през 1922 г. имената на будителите не били изброени, за да се отдаде почит на всички, допринесли за духовното и национално възраждане.

„Това са монаси, учители и основатели на читалища – хора, които са положили основата на българската просвета и култура“, отбеляза той.

Дойнов допълни, че в днешно време книжовниците не бива да бъдат наричани „будители“, а „следовници“.

„Ние в Съюза на народните читалища имаме специална награда – званието „Следовник на народните будители“, което се връчва вече повече от 15 години на личности, продължаващи мисията на просветата“, поясни той.

Сред историческите личности, които символизират будителския дух, Дойнов посочи Матей Миткалото, Кръстю Пишурка и Захари Стоянов, които с делата си са съхранили и разпространявали българското слово.

Преди повече от век, на тази дата, е отбелязван празникът на Свети Иван Рилски – първият българин, канонизиран за светец.

Сподели: