Ако нещо може да се сравни с любовта на Раймундо Санчез към бягането през пресечени терени, това е работата с числа. Той е научен сътрудник в училището по здраве и рехабилитация към университета Куинсленд. Иска да помогне бягането през пресечени местности да получи по-голямо признание в професионалния спорт.

Санчез използва младата гора в подножието на планината Кут-Та в Бризбън като тестова писта. С помощта на GPS устройство събира данни, за да изчисли разстоянията в маршрута.

„При шосейното бягане разстоянията се измерват с калибриран велосипед. Тук, по тази пътека, не се вижда никакво колело, затова са ни нужди други инструменти, за да измерим разстоянието“, разказва доктор Раймундо Санчез.

Основният въпрос в случая е справедливостта. За да се направи справедливо сравнение между усилията на различните терени, трябва да има стандарт за дължина на състезанието. Този пресечен терен в Куинсленд помага на усилията на Санчез.

Майкъл Дуган от кампания „Бягане през пресечени местности 2032“ заявява: „Не говорим само за 100-метрови писти, които са с еднакви размери в цял свят. Говорим за различни пътеки, различни надморски височини, различен тип терен. Затова е важно данните и показателите при такъв тип бягане да се измерват точно“.

Очаква се в следващите месеци организационният комитет на Олимпийските игри в Бризбън да обяви кои спортове ще бъдат включени в календара на събитието през 2032 г. Австралийските бегачи на пресечен терен се надяват техният спорт да стане част от Игрите.

Сподели: