Бъдеща обсерватория на Европейската космическа агенция може да открие огромен брой свръхмасивни черни дупки, някои от които са се образували, когато Вселената е била на по-малко от един милиард години.

Това е очакването на екип учени, създали рентгенов каталог на небето, използвайки космологични симулации, за да тестват способностите на телескопа „Нова Атина“.

С „Нова Атина“ ще бъде възможно да се открият около 250 хиляди активни галактически ядра, от които се зараждат черните дупки. От тези 250 хиляди, 20 хиляди ще бъдат на около 2 милиарда години, а 35 ще бъдат на възраст около 1 милиард години от началото на Вселената. Това съответства на 30-кратно увеличение в сравнение с това, което дават съвременните телескопи.

Нуно Коваш – изследовател в Института по астрофизика и космически науки

Днес почти сме достигнали тази първа фаза на Вселената, където започват да се появяват галактики и черни дупки. „Нова Атина“, която ще наблюдава малка част от небето, ще ни позволи да изучим напълно тези галактики и черни дупки.

Жозе Афонсо – изследовател в Института по астрофизика и космически науки

Астрономите подчертават важността на тестването на „Нова Атина“ за решаване на някои неизвестни, които обграждат образуването на черните дупки.

Целта ни е да открием тези черни дупки, които са довели до образуването на галактиките. Днес не можем да отговорим кое е първо. Сякаш се сблъскваме с вечната дилема: Кокошката или яйцето? Дали първо се появява гигантска черна дупка, след което около нея се образува галактика, или първо възниква галактиката, която по някакъв начин води до появата на гигантска черна дупка. Надяваме се, че „Нова Атина“ ще ни позволи да разберем как се появяват тези черни дупки. Което значи, че те може да се появили по време на Големия взрив.

Жозе Афонсо – изследовател в Института по астрофизика и космически науки

Телескопът, който ще прави снимки на Вселената, трябва да бъде изстрелян през 2037 година. Сред целите му ще бъде и картографирането на структури от горещ газ. 

Сподели: