Рунд пореден: ГЕРБ и ПП-ДБ влязоха в спор за бюджета и еврозоната
Бюджетът и въпросът с бъдещото ни членството в еврозоната отново стана повод за разпри в парламента.
Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов бившият финансов министър Асен Василев е бил „истински фокусник в манипулирането на бюджета“. Той пък му отвърна, че ГЕРБ си търсят оправдание, за да не влезем в еврозоната.
„Асен Василев и партията му ни отдалечиха от еврозоната с четири години“, каза Борисов пред журналисти в парламента. „Като се сложи чертата тези 18 млрд. лв. ги няма и няма да подкрепя нищо нечестно към българите – да кажат как са прехвърляни пари от енергийни дружества, само за да покажем на Брюксел, че сме в тези три процента“, каза още той.
По неговите думи не са водени разговори за отвързване на лева от еврото, а твърденията на „Възраждане“, че хората ще загубят спестяванията си, Борисов нарече политиканстване и плашене на хората.
На въпрос дали има опасност конвергетнтият доклад, показвайки, че България не е готова за влизане в еврозоната, да отдалечи страната ни от единната европейска валута с две години, Борисов каза, че „ако се дадат истинските цифри, предполагам, че това ще стане“. Според лидера на ГЕРБ на касова основа в бюджета дефицитът е много по-нагоре и това били „истинските цифри“.
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев обаче смята, че твърденията за 18-милиардна дупка в бюджета са „драматична лъжа“.
„Разбирам, че имат проблем с коалиционните си партньори, но нека да си го признаят това, а не да се оправдават с дефицита“, каза още Василев. По думите му спорът за тези 18 милиарда лева ще продължи, докато ГЕРБ имат проблеми с коалиционните си партньори, които ги заплашват, че ще падне правителството. „И затова не искат да влизаме в еврозоната, ГЕРБ ще се опитва да си намира извинение по всякакви начини“, допълни бившият финансов министър.
„Това, което се тиражира, е драматична лъжа – няма един документ, където да пише 18 млрд. лева“, подчерта Василев. По думите му бюджетът за миналата година е изпълнен точно с дефицита, който е заложен, отчетен от служебния кабинет и ще бъде верифициран от Евростат.
На 24 януари Делян Добрев от ГЕРБ-СДС заяви от парламентарната трибуна, че 18 млрд. лева е дупката в бюджета. Тогава от ПП-ДБ обвиниха управляващите, че саботират влизането в еврозоната, ГЕРБ и ИТН – че бюджетите на Асен Василев са забавили процеса, припомня БТА.
„Присъединяването на България към еврозоната остава основен приоритет и продължаваме да работим усилено за това“, каза на 24 януари министър Теменужка Петкова.
А от Министерството на финансите заявиха вчера, че Асен Василев допуска неточност при боравенето с данните за приходите по бюджета за първото тримесечие.
„ГЕРБ не може или по-скоро не иска да предложи бюджет с 3% дефицит, за да може България да влезе в еврозоната“, коментира Ивайло Мирчев от „Демократична България“, но допълни, че от партията ще окажат „целия възможен натиск това да се случи“.
Мирчев добави, че ДБ очаква пътната карта за влизане в еврозоната от финансовия министър, заяви той. Депутатът коментира още, че днес са били свидетели как за пореден път „петото колело в коалицията – „Възраждане“ сипят откровени лъжи по отношение на еврозоната“.
„След „Възраждане“ лидерът на ГЕРБ излезе и потвърди тези лъжи, сами бяхте свидетели колко пъти той се съгласи с Костадин Костадинов, допълни депутатът от ДБ пред медиите. „Ситуацията е класическа – Настрадин Ходжа лъже, Хитър Петър маже“, заключи Мирчев.
Мартин Димитров от ДБ коментира, че „една седмица ГЕРБ ни разказваха за 9% дефицит и след една седмица се оказа, че не били 9% дефицит, а били 9% за ресторантьорите“. Той отбеляза, че с раздаване на нови привилегии и подаръци не се прави стабилен бюджет и не се решават проблемите на публичните финанси.
Петкова представи визията на правителството за Бюджет 2025
Приходите и помощите намаляват като относителен дял от БВП от 38,5% от БВП през 2022 г. на 35,7% от БВП през 2024 г. или 2,8% от БВП (5,6 млрд. лв.). Това заяви финансовият министър Теменужка Петкова в пленарна зала.
За анализирания период данъчно-осигурителните приходи са нараснали от 46,8 млрд. лв. за 2022 г. на 58,7 млрд. лв. за 2024 г. което представлява ръст от 11,9 млрд. лв. или средногодишен ръст от около 6,0 млрд. лв. в резултат на икономическия ръст и мерки за повишаване на събираемостта на приходите, като се запазва относителния дял от БВП (между 28-29% от БВП).
По отношение на неданъчните приходи влияние оказват и фактори с еднократен и неустойчив характер, като например 5,0 млрд. лв. целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на небитовите крайни потребители на електрическа енергия през 2022 г., изплащане на междинен дивидент от БЕХ през 2023 г. в размер на 800 млн. лв., вместо през 2024 г., и други подобни действия, които са предприемани.
По отношение на помощите и даренията анализът показва, че планираните приходи са в по-голям размер, в сравнение с изпълнението, като най-голямо отклонение се наблюдава за 2023 г. и 2024 г. и основно се дължи на планирани в бюджета, но непостъпили траншове по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Тук е важно да отбележим защо се е получило това. Следва да бъде ясно, че подаденото искане за второто плащане през месец октомври 2023 г. е направено с ясното разбиране, че не са потвърдени от Комисията като изпълнени в рамките на неформалния диалог предвидените ключови реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост и вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. евро или 1,3 млрд. лева е била голяма. Тоест имало е яснота, че тези приходи са несигурни и вероятността те да не постъпят е голяма.
Разходите по КФП през анализирания период нарастват от 66,1 млрд. лв. през 2022 г. на 78,1 млрд. лв. за 2024 г., а като относителен дял от БВП се запазват за този период.
Най-висок ръст се наблюдава при разходите за персонал, разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, добави Петкова.
Разходите за персонал нарастват от 14,6 млрд. лв. през 2022 г. на 20,2 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 5,6 млрд. лв.
Разходите за издръжка нарастват минимално от 7,1 млрд. лв. през 2022 г. на 7,5 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 0,4 млрд. лв.
Разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии нарастват от 25,5 млрд. лв. през 2022 г. на 34,4 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 8,9 млрд. лв. От тях пенсии от 15,7 млрд. лв. през 2022 г. на 21,8 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 6,1 млрд. лв.
Капиталовите разходите нарастват от 5,6 млрд. лв. през 2022 г. на 6,7 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 1,1 млрд. лв.