Поглед към архивите: 100 години след най-кървавия атентат в българската история

Hа 16 април 1925 г. мощен взрив разтърсва столичната църква „Св. Неделя“, отнемайки живота на 134 души и ранявайки около 500, като впоследствие от раните си жертвите достигат над 200. Два дни преди атентата народният представител от Демократическия сговор ген. Константин Георгиев е убит от комунистически дейци. Целта им е на поклонението му да се събере политическият и военен елит на държавата, който да бъде ликвидиран.  На 16 април в 15 часа в църквата се пристигат висши офицери, част от министрите, ръководители на различни държавни служби. Цар Борис III не присъства на опелото, тъй като е на погребение на убитите по време на опита за покушение срещу него в прохода Арабаконак, извършен два дни по-рано.

Кървавият атентат е дело на Военната организация на Българската комунистическа партия. Атентатът е пряко ръководен и финансиран от Коминтерна, като преди атаката в Москва се взема решение, че в България е назряла ситуация за революция.

„Един от атентаторите Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко ден след самия атентат. Така ръководителите на военното крило на БКП са намерени. Коста Янков е убит, а Иван Минков се самоубива преди да бъде заловен.  Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси през Виена от Съветския съюз“, разказа историкът доц. Светослав Живков. По думите му голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май. Това е най-големият терористичен акт в българската история и един от най-големите в света през 20 век.