На 15 километра от войната: Тараклия – първо убежище за бежанците

Къде е мястото на малките държави в новия геополитечески план? Разговаряхме с кмета на Тараклия в Молдова Вячечслав Лупов за предизвикателствата да живееш в близост до военен конфликт и под заплахата за дестабилизация от страна на Русия.

Господин Лупов, участвахте наскоро в голям форум за местното самоуправление. Ще ни разкажете ли с какви чувства и емоции си тръгвате оттам, какви са изводите Ви от самия форум?

Всъщност ми беше много приятно това, че ме поканиха на този форум, защото ме поканиха в качеството на почетен гост. Аз не съм член на организацията. Видях много кметове на различни градове, които споделяха своя опит и постижения. Беше много интересно и приятно да осъзнаеш, че много хора които се грижат за населените си места са готови да споделят постиженията си и разбира се ние почерпихме много от това.

Как като кмет Вие виждате европейското бъдеще и развитието на Западните балкани?

Перспектива винаги има, особено в светлината на последните събития, когато пред нас се разкриват нови факти, за което говори президентът на Америка и това че европейската общност се преформатира в наше време и това ще доведе до по-добри резултати. Защото това което се случва в последните години, в плана на енергозависимостта. Струва ми се, че това не е съвсем правилно. Предварително, всички страни ако се договарят ще доведе до положително развитието в общия световен ход.

Молдова е в непосредствена близост до войната, която се води в Украйна все още, как тя се отразява на вашия регион?

Отрази се най-вече в началото, ние първи започнахме да приемаме бежанци и им помагахме много активно. Защото Тараклия е погранична зона, там са 15 км до границата и разбира се когато хората започнаха да напускат заради тези събития ние ги приемахме, откривахме центрове за приемане на бежанци, помагахме всячески. Аз лично съм превозвал от Кишинев цели автомобили с помощи – спално бельо, дрехи, папмерси, всичко от което имаше нужда. Беше тежко, но ние се справихме. И първата вълна от бежанци, която беше най-тежка – ние приемахме и помагахме.

Тоест, в случай на още прииждащи бежанци имате възможност да ги приемете и да отреагирате с помощ за тях?

Ние винаги сме готови да помагаме, ще намерим възможност да ги приемем. Но сега този въпрос не стои, бежанците не са толкова много и като правило те оставаха на първо време при нас, после продължаваха към Кишинев, там е близо Румъния, откъдето можеха да се придвижват напред.

Във Вашия град Тараклия кой е най-големият проблем и с какви предизвикателства се сблъсквате в работата си?

Първоначално, преди 5 години, когато станах кмет на Тараклия, сложностите бяха много. Бюджетът на града беше много малък. Бяхме съкратили почти всички разходи. Сега ние строим пътища, откриваме различни центрове, имаме театър, галерия, музей. Държавата не ни помага за тези разходи. Аз съм доволен, че можем да си позволим да притежаваме и да строим обществени структурни проекти в нашия град. Най-големият проблем с всичко това е, че помощта от държавата е ограничена, тъй като аз първоначално се кандидатирах от опозиционната партия, после като независим, не само не ни помагат, а и ни пречат. Даже, когато доведем спонсори в града блокират парите, не дават да внедрим проектите. Не ни дават европейски проекти, но все едно – опитваме се със собствени средства, с това което градът заработва. Строим пътища, правим осветление.

Вие самият сте бесарабски българин. Как виждате сътрудничеството с нашата страна?

Виждам сътрудничеството във взаимопомощ и поддържане едни на други. Нашите сънародници идват в България и през цялото време молят за помощ. Аз не правя това – не искам помощ, сътрудничество, взаимноизгодно сътрудничество. Можем да делим културно наследство, традиции. Бихме могли едни с други да си помагаме в осъществяването на някакви проекти. Това е съвсем различен подход.

Какво още може да се направи в областта на по-доброто сътрудничество?

Ето например ние бихме искали да построим етно-културен комплекс в Тараклия, това ще е своего рода малка България в Молдова. Вече имаме готов проект за комплекса, дори сме го осъществили на 20%, тоест има нещо построено, чрез проекти – отиграхме го, направихме го. Това е уникална ситуация, няма подобна в света, когато на една територия и то в центъра на града има театър на бесарабски българи, етно-културен музей, ресторант с национална българска кухня, хотел, ателиета и работилници, където се съхраняват традициите, изучава се езикът, където се намира младежкия център. Там има и малка църква и това всичко е в един комплекс в града. Това искаме да построим по проект, който мога да ви покажа, но да го реализираме е сложно заради политическата ситуация.

Какви още активности предлагате за бесарабските българи на територията на Молдова и на Вашия град?

Всъщност проекти има много, защото за последните дни, в които съм тук се проведоха голямо количество срещи. Срещах се с кметове, с министри, депутати, на всякакво ниво. И има много договорености, за които хората скоро ще научат. И култура, и традиции, и спорт, и бизнес, и даже бяхме в министерството на труда,
за да изясним как ще става с пенсиите за стаж на учителите. Там има много проблеми, но имахме и друга среща, след която знаем как да помогнем на нашите граждани, които работят в България и биха работили у нас. Изобщо огромно количество срещи и времето, което изкарах тук беше максимално ползотворно. Мисля, че бъдещите резултати ще бъдат добри.

Какви цели си поставяте в професионален план за 2025 година?

Моята главна задача като кмет е да превърна Тараклия в туристически център. Това е една от основните ми задачи. Защото ние и сега се занимаваме с инфраструктурата на града, с изграждане на спортни съоръжения. Защото сред нашите идеи, аз искам Тараклия да стане един от най-спортните градове в Молдова, но перспективата за развитие, която виждам и над която ние непосредствено работим това е именно туристически център

Благодаря Ви, желая Ви успех