Навършват се 10 години от атентатите в Париж

13 ноември 2015 година. На този съдбовен ден група от девет поддръжници на ИДИЛ, въоръжени с автоматични пушки и жилетки с експлозиви, извършиха нападения във френската столица. На десетата годишнина от тази трагична дата Франция почита жертвите.

Артур Денуво беше на концерта на калифорнийската рок група Eagles of Death Metal в „Батаклан“ в нощта на атаките. В 21:47 ч. трима въоръжени мъже нахлуха в „Батаклан“, стреляйки безразборно. Деветдесет души загинаха. Денюво успява да избяга, когато чува първите изстрели, пълзейки към най-близкия авариен изход.

„Спомням си, че пълзях върху тела. Вярвам, че повечето хора се преструваха на мъртви, не бяха мъртви, но все пак“, разказва той.

Президент на асоциацията на жертвите „Живот за Париж“, Денуво е направил всичко възможно да разказва историята си през последните десет години, да говори с медии, да пише книги, така че случилото се онази нощ в Париж да не бъде забравено.

„10-ата годишнина е тук и емоциите и напрежението са навсякъде за нас, оцелелите. Това ни предпазва от света по някакъв начин, защото сме толкова фокусирани върху скръбта и върху спомена за онези, които са загубили живота си, че живеем в този малък балон“„Бих казал, че най-трудната част е 14 ноември, когато трябва някак си да се върнеш към нормалния живот и мъката е все още тук, но връзката е малко по-отдалечена“, посочва оцелелият.

Баща на три малки момичета на 2, 4 и 6 години, Денуво казва, че му е отнела година и „много лекарства, за да преодолее най-критичните фази на посттравматичното стресово разстройство“.

„Но от 2017 г. насам бих казал, че не съм имал паническа атака, не съм имал нищо подобно. Но съм много предпазлив, защото не съм сигурен, че човек може да се излекува от посттравматично стресово разстройство“.

Градина на паметта, разположена до кметството на Париж е посветена на живота на загиналите и оцелелите,Мястото, замислено с приноса на оцелели и роднини на загиналите в този ден, напомня за шестте места на атаките, като имената на жертвите са гравирани върху стели, поставени навсякъде. Дьонуво, който участва в проекта от самото начало, казва, че всички са се съгласили за „място, което помни мъртвите, но и място на живот, място, което е красиво, което е спокойно“.Символично маслиново дърво е засадено до входа на мемориалната градина.