Белгия реши да отмени своя закон за отказ от ядрената енергия. Приет от депутатите текст отива още по-далеч, като допуска възможността за изграждане на нови ядрени реактори в бъдеще.

През 2003 г страната реши да спре постепенно своите 7 ядрени реактора. Но сегашното правителство поема в обратната посока.

Знаем, че това е нисковъглеродна енергия, която ни позволява да постигнем европейските цели за климата. Но това е и изобилна енергия. Имаме три цели, които се споделят от европейските ни партньори. Сигурност на доставките, контролирана цена и нисковъглеродна енергия. Ядрената енергия отговаря и на трите критерия.

Матийо Бие – министър на енергетиката на Белгия

Белгия не е изолиран случай в Европа по тази тема. В момента в 12 от 27-те членове на ЕС има около 100 реактора. За мнозинството от държавите не стои въпросът за отказ от атома. Проядреният импулс обаче се простира и до страни, които не разчитат на тази технология. Променили са се политическата атмосфера и общественото мнение.

Смятам, че това се дължи на икономическата ситуация, имаме огромна геополитическа несигурност и силна зависимост от газа. Всичко, което ще ни позволи да станем независими от газа, трябва да го направим. Ядрената енергия е един начин, възобновяемите източници са друг, и те не си противоречат.

Адел Ел Гамал – професор по енергийна геополитика от Свободния университет в Брюксел

Германия може да бъде важна част от европейската динамика в полза на ядрената енергия. Берлин изглежда няма планове да се върне към този вид енергия, но новият канцлер не иска да се меси в политиката на своите партньори от ЕС.

В друг забележителен завой Италия проправи пътя за връщане към ядрената енергия до края на това десетилетие. След два референдума преди 40 години Рим обеща да се откаже от ядрената енергия.  

Сподели: