Млади и богати: В кои държави в Европа хората под 35 години имат най-много пари?

Средното нетно богатство на хората на възраст между 16 и 34 години варира значително в различните държави, като в еврозоната възлиза на 24 600 евро. Експерт посочва, че семейната подкрепа и притежаването на собствено жилище играят важна роля за различията между отделните страни.

Младите европейци са изправени пред трудна финансова реалност. Високите наеми, скъпите жилища и нарастващите разходи за живот затрудняват много хора под 35-годишна възраст да спестяват, да инвестират или да закупят първото си жилище.

В някои страни по-високите заплати, по-достъпните жилища или подкрепата от семейството помагат на младите домакинства да натрупат богатство по-рано. В други ограничените възможности за работа и високите разходи за жилище оставят мнозина с не повече от скромни спестявания.

И така, къде живеят най-богатите млади хора в Европа? И с какво нетно богатство разполагат хората на възраст от 16 до 34 години?

редното нетно богатство (медианата) на хората на възраст между 16 и 34 години в еврозоната е 24 600 евро, според Проучването на Европейската централна банка за финансите и потреблението на домакинствата (HFCS), публикувано в средата на 2026 г. Това представлява едва 18% от общото медианно нетно богатство, което възлиза на 140 100 евро.

Средното нетно богатство варира от 5 700 евро във Финландия до 257 500 евро в Малта сред 22 европейски държави, за които има налични данни.

„При младите хора разликите в богатството са особено показателни, тъй като хората на възраст между 16 и 34 години обикновено не са имали достатъчно време да натрупат значителни активи чрез собствените си доходи от труд“, заяви проф. Фабиан Пфефер от Университета LMU в Мюнхен и основател на Международния център за изследване на неравенствата в Мюнхен пред Euronews Business.

„Затова, когато виждаме значително богатство сред младите домакинства, трябва да бъдем предпазливи и да не го обясняваме единствено с личната финансова дисциплина и способността за спестяване.“

Извън очевидния лидер Малта, нетното богатство на хората между 16 и 34 години надхвърля 100 000 евро само в Люксембург, където достига 135 000 евро. Белгия е на трето място с около 97 200 евро.

Високо богатство въпреки ниските доходи

Следва Хърватия със средно нетно богатство от 82 000 евро. Това е изненадващо висок резултат, като се има предвид мястото на страната в класациите по нетни годишни доходи. Според Евростат, през 2025 г. нетният годишен доход на сам човек без деца в Хърватия е бил 17 256 евро.

Тези данни се отнасят за средното национално ниво, а не само за хората на възраст между 16 и 34 години.

Средното нетно богатство на младите хора е сравнително високо и в Словакия (74 600 евро), Естония (62 200 евро), Чехия (59 900 евро) и Литва (59 600 евро), въпреки че нетните годишни доходи в тези държави са значително под средното за Европейския съюз.

Младите италианци са три пъти по-богати от младите германци

Сред четирите най-големи икономики в Европейския съюз най-високо медианно нетно богатство сред хората на възраст от 16 до 34 години има Италия – 53 500 евро. Това е значително повече в сравнение с Франция (27 700 евро) и Испания (23 700 евро).

Най-ниско нетно богатство сред младите хора е отчетено в Германия – едва 17 600 евро. Това означава, че младите италианци притежават три пъти повече нетно богатство от своите връстници в Германия.

Финландия и Гърция са на дъното на класацията

След Финландия (5 700 евро) на другия край на класацията се нарежда Гърция с 9 900 евро. Австрия (13 400 евро) и Латвия (16 900 евро) също изостават от Германия (17 600 евро), която е петата страна с най-ниско медианно нетно богатство сред младите.

Средното нетно богатство на хората на възраст между 16 и 34 години е 23 900 евро в Ирландия, 36 200 евро в Португалия, 36 300 евро в Унгария и 40 900 евро в Нидерландия.

Семейството и институциите са основните фактори за различията

Проф. Фабиан Пфефер подчертава, че богатството, натрупано в ранна възраст, често говори по-малко за това какво младите хора сами са успели да спечелят и много повече за средата, в която живеят. Сред определящите фактори са достъпът до жилище, ипотечно кредитиране, подкрепата от семейството, паричните подаръци, наследствата и нивото на задлъжнялост.

„На тази възраст високото лично богатство често не е само история за индивидуални постижения. То е и история за семейството, както и за институциите“, казва той.

Според Фабиан Пфефер придобиването на първо собствено жилище често е моментът, в който младите хора преминават от това просто да имат известни спестявания към това действително да притежават богатство. За да направят тази крачка обаче, обикновено са необходими много повече неща от финансова дисциплина и добро планиране.

„Необходими са достъп до кредит, стабилен доход, достъпни цени на жилищата и много често родители, които могат да помогнат с първоначалната вноска или директно да прехвърлят собственост върху имот. Именно тук семейното богатство се превръща в тих, но изключително силен фактор, който определя възможностите на младите хора“, посочва той.

Неравенството в богатството се възпроизвежда много по-рано

Пфефер подчертава, че в ранна възраст значителното богатство много често е пряко свързано с финансовите възможности на родителите. Разбира се, младите хора могат и действително спестяват от собствените си доходи. Но съществуват реални ограничения за това колко богатство може да бъде натрупано само чрез трудови възнаграждения до 30-годишна възраст, особено в страни с много скъп жилищен пазар.

По думите му прехвърлянето на богатство между поколенията позволява на някои млади хора да започнат самостоятелния си живот с огромно предимство – понякога под формата на средства за първоначална вноска по ипотека, понякога чрез наследен апартамент, а понякога просто със сигурността, че семейството ще помогне финансово, ако възникне необходимост.

„Това означава, че неравенството в богатството не се възпроизвежда едва в момента на наследяването в по-късен етап от живота. То започва много по-рано – когато младите хора напускат родителския дом, започват да учат, навлизат на пазара на труда, създават семейства или се опитват да закупят собствено жилище“, заключава той.