Кои бяха ключовите моменти от работата на Народното събрание преди лятната ваканция?

Депутатите официално са в лятна ваканция. Очаква се те да се върнат в пленарна зала в началото на септември.

След поредицата от предсрочни парламентарни избори, на 16 януари кабинетът с премиер Росен Желязков беше одобрен от парламента. Подкрепиха го ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация права и свободи“ – ДПС и „Има такъв народ“. 

Премиерът и министрите от кабинета „Желязков“ положиха клетва пред Народното събрание. 

През седемте си месеца работа преди парламентът да излезе в лятна ваканция, кабинетът оцеля при четири вота на недоверие. Първият – за външната политика, беше по инициатива на „Възраждане“ и подкрепен с подписите на „Величие“ и МЕЧ. В залата го подкрепиха само вносителите от трите опозиционни сили. Очаквано не мина и второто искане за оставка на Министерския съвет – за провал в борбата с корупцията. То беше по инициатива този път на МЕЧ и отново подкрепено от „Величие“ и „Възраждане“. Третият вот – отново неуспешен, беше за провал във финансовата политика по инициатива на „Възраждане“ с подписите на МЕЧ и „Величие“. Още преди гласуването в пленарната зала, от „Величие“ дадоха заявка за четвърти, свързан с проблеми в екологията. Той отново беше неуспешен, но в пленарната зала го подкрепиха, освен трите партии-вносители, и от „Продължаваме промяната“, един лидерски глас от „Да, България“, както и депутатите от АПС. 

В края на март депутатите приеха на второ четене държавния бюджет за 2025 г. след продължило близо 22 часа пленарно заседание. В план-сметката за тази година не се предвижда увеличение на данъците, а заложеният бюджетен дефицит е в размер на 3% от БВП. През седемте си месеца 51-ят парламент попълни и съставите на някои от регулаторите с изтекли мандати и отвориха дискусия дали да бъде закрита Комисията за борба с корупцията. Избран беше и национален омбудсман – Велислава Делчева.

На 9 май държавният глава, в обръщение към народа и Народното събрание обяви, че внася предложение в парламента за провеждане на национален референдум за еврото. 

Парламентарният председател не допусна за разглеждане искането. Темата предизвика широк политически и обществен отзвук. А отказът на Киселова стигна и до тълкуване от страна на Конституционния съд. На осми юли България постигна дългогодишната си цел за приемане в Еврозоната от 1 януари 2026 година. 

Първите седем месеца на 51-вото Народно събрание не минаха и без трусове и промени в парламентарните групи. Само няколко месеца след като парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“–ДПС с председател Джевдет Чакъров стана част от управляващото мнозинство, излезе от коалицията. Мотивът на ДПС-ДПС беше, че не виждат разграждане на модела „Пеевски“. Малко след това Джевдет Чакъров подаде оставка като председател на ДПС, след среща в края на май между него и Делян Пеевски. 

Трусове имаше и при МЕЧ. В края на пленарния маратон по приемането на бюджета, председателят на Народното събрание Наталия Киселова обяви, че парламентарната група на МЕЧ преустановява съществуването си, тъй като няма необходимия минимум депутати. 

Дни след това НС възстанови групата, след като двама нови депутати от МЕЧ положиха клетва.

През март парламентарните група в 51-ото НС се увеличиха от 8 на 9, след решение на Конституционния съд за законността на изборите през октомври миналата година.

След твърдения на районните кметове на „Младост“ и „Люлин“ за оказван върху тях натиск за обществени поръчки от представители на „Продължаваме промяната“ (ПП) и арести на зам.-кмета на София Никола Барбутов от ПП и общински съветници, партията  остана без един от своите съпредседатели –  Кирил Петков.

Депутатите се връщат в пленарната зала на 3 септември, когато започва есенната сесия на Народното събрание.