Легендата е следната: Крал Фридрих II Пруски искал поданиците му да ядат картофи, внесени в Европа през XVI в. от Южна Америка. Но жителите на Прусия, която по-късно става част от обединена Германия, не искали да се докоснат до тях. Затова монархът от XVIII век прибягва до хитрост.

Фридрих поставил някои от войниците си, за да пазят картофеното поле, и след това хората си помислили: “Уау, това трябва да е нещо много, много важно и много, много добро за ядене. Така че нека да си го вземем.

Юрген Лух, историк на пруските дворци и градини

Така, според легендата, започнала любовта на Германия към скромните картофи и прекръстването на Фридрих на Der Kartoffelkönig – картофения крал.Само че всичко това не е истина. Измама. Фалшива новина. Falsch!, както биха казали германците.Всъщност прадядото на крал Фридрих II, курфюрст Фридрих Вилхелм, го въвежда в областта Бранденбург в Прусия през 50-те години на XIX век, но само защото харесвал естетиката на зелените листа на растението.

По времето, когато Фридрих Велики заема престола през 1740 г., картофите се отглеждали в градините в цяла Прусия, но не в големи мащаби.Кралят действително издава кралски укази, с които насърчава отглеждането и производството на картофи, но хората му ги пренебрегват.Картофите стават широко разпространени в Прусия едва след Наполеоновите войни през XIX век, дълго след смъртта на Фридрих II през 1786 г.Но баснята има дълбоки корени, а митът прави пари.

Легендата е победила истината, а легендата е просто твърде красива. Хората обичат това, обичат да идват тук и да слагат картофи на гроба на краля и, разбира се, от една легенда може да се изкарат повече пари, отколкото от една истина, казват историците.

И до днес посетителите на лятната резиденция на Фридрих – двореца Сансуси в Потсдам, край Берлин, оставят сурови картофи и хартиени корони на гроба на краля. В магазините за сувенири на двореца се продават стоки с картофи – от картички и детски книжки до престилка за 35 евро, която обявява притежателя си за Картофелкьониг.

Сподели: