Роботизирани сателити се движат внимателно един към друг, като траекториите им се насочват от камери и сензори.

Това, което изглежда като контролиран експеримент в лаборатория, е визията на инженерите за бъдещето на космическите полети. Компанията, която стои зад това, е Lunasa, британски стартъп, специализиран в автономната навигация. Целта на разработката е да се даде възможност на спътниците да се локализират взаимно в орбита и да изпълняват задачи като скачване, зареждане с гориво и инспекции, без да чакат команди от Земята.

Системата обучава машините да интерпретират изображения и да вземат решения.

Сателитът използва една камера, за да оцени разстоянието и ъгъла на целта си.

Използваме камера с едно око, за да преценим разстоянието и ъгъла на завъртане. Това е доста трудна задача, защото сами може да прецените колко е далеч от нас. Ние използваме усъвършенствани алгоритми с изкуствен интелект, за да постигнем това. Същевременно тестваме нивата на шума, евентуални грешки в позицията, как всичко това влияе на способността ни да се доближим.

Яго Молано Гомес – инженер в Lunasa

За да разработи технологията, компанията използва така наречения цифров близнак. Това е подробен компютърен модел на сателит в неговата среда в Космоса.

Всяка маневра първо се изпробва в симулатор, след което с физически роботи в лабораторията.

Използваме изкуствен интелект за визуална навигация. Това е нещо като автономна кола. Докато един такъв автомобил би се движил сам по пътя с помощта на изкуствен интелект, ние използваме същия вид изкуствен интелект, за да управляваме сателити по автономни начини. Това може да е полезно за обслужването на сателити или за зареждането им с гориво. Това ще даде тласък на бъдещето на космическата индустрия.

Карис Хан – инженер в Lunasa

Като се обучава първо в симулатора, AI може да предвиди какво би видял и преживял в ниска околоземна орбита.

Работата на Lunasa се основава на два градивни елемента. Единият е StarLogic, комплект за скачване и насочване, който осигурява навигацията на космически кораби.

Другият е относителна GNSS (глобална навигационна сателитна система), при която два сателита споделят навигационни сигнали, за да изчислят точното си положение един спрямо друг.

Заедно тези инструменти позволяват на спътниците да се зареждат сами, да се ремонтират и сглобяват безопасно в орбита.

Компанията казва, че това е важно, тъй като много услуги на Земята разчитат на космическата инфраструктура. Ако спътниците се отклонят от курса си или се повредят, последствията могат да засегнат комуникационните, навигационните и финансовите системи на нашата планета. 

Сподели: