Европейските правителства не успяха да осигурят целенасочени мерки за защита на засегнатите от покачващите се цени на енергията домакинства и предприятия. Това каза в интервю за Euronews Хелге Бергер, заместник-директор на Международния валутен фонд. Той призова държавите членки да се фокусират върху конкретни решения за най-уязвимите.

Правителствата се опитват. Обикновено мерките са смесица от добри и лоши политики. Но повечето правителства по един или друг начин са се справили с цените на енергията. Това обаче не е начинът, по който трябва да се развиват нещата. С течение на времето, ако ситуацията продължи, трябва да бъдем по-целенасочени.

Хелге Бергер – заместник-директор на Международния валутен фонд

По данни на МВФ, цените на петрола са се повишили с около 70 процента, докато тези на природния газ в Европа са скочили с около 45 на сто. Въпреки че тези увеличения са по-малко тежки от шока през 2022-а, те все пак ще окажат сериозно влияние върху икономическия растеж.

При сегашния енергиен шок МВФ смята, че 33 процента от субсидиите за електроенергия, ако не са целеви, биха могли да отидат при 20 на сто от най-богатата част от населението, в сравнение с 11 на сто за най-бедните и нуждаещи се.

Тази разлика става още по-голяма, когато става въпрос за субсидиите за транспортни горива. Тогава около 34 процента от най-богатите домакинства биха се облагодетелствали спрямо 9 на сто при най-бедните, ако мерките са нецелеви. 

Сподели: