Светът става все по-горещ – и потенциално по-опасен. Сега ново проучване показва сериозните последици, ако средните глобални температури се повишат с 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.

Международната група учени установи, че площ с размерите на САЩ ще стане твърде гореща по време на екстремни горещини, за да могат дори млади и здрави хора да поддържат безопасна телесна температура. А за по-възрастните хора, които са по-уязвими от горещините, новините са още по-лоши.

Дори за млади и здрави хора, такава огромна площ ще стане необитаема от гледна точка на топлинния стрес. А за възрастните хора, тези данни са още по-тревожни. Например, те имат по-малък терморегулаторен капацитет за контрол на телесната си температура. И той се разширява до над една трета от сушата само с два градуса по Целзий затопляне.

Джош Фостър, съавтор на изследването, преподавател по физиология на околната среда, Kings College London

Според изследователите от 2000 г. насам около 260 000 души са починали в резултат на горещини. Някои части на света обаче са по-уязвими от други.

Има някои райони като Бангладеш и Пакистан, които са много по-уязвими към високите нива на влажна топлина. Но след това трябва да се съсредоточим и върху по-сухия климат, например Сахара, някои части на Западна Европа, които са по-предразположени към екстремни нива на сухи жеги.

Джош Фостър, съавтор на изследването, преподавател по физиология на околната среда, Kings College London

В периода 1994-2023 г. само 2 процента от територията е достигнала точка, в която комбинацията от температура и влажност е била твърде висока, за да могат възрастните под 60 години да се справят физически. Но до средата и края на века тази площ може да нарасне до 6 процента за по-младите възрастни и 35 процента за по-възрастните.

При тези условия продължителното излагане на открито би предизвикало смъртоносен топлинен удар.

Мисля, че ако преминем тези граници, това ще доведе до много широко разпространени здравни проблеми и потенциално масова миграция. Това, което наистина не знаем, е степента на адаптация, която се осъществява в някои от тези райони. Водещият автор на статията, Том Матюс, всъщност сега прави полева работа в Пакистан. Там той ще се опита да разбере дали тялото започва да се адаптира към тези нива на топлинен стрес, които просто не виждаме в западните региони.

Джош Фостър, съавтор на изследването, преподавател по физиология на околната среда, Kings College London

Работата е ръководена от Кралския колеж в Лондон, но в нея участват и учени от Калифорнийския университет, Станфордския университет, Института за космически изследвания „Годард“ на НАСА, Колумбийския и Бостънския университет.

Сподели: