Временен закон за бюджета приеха на първо четене депутатите

Три часа след началото на пленарния ден, депутатите стигнаха и до темата за парите на държавата.

Без дискусия по същество, народните представители приеха с пълно единодушие и 207 гласа на първо четене Закона за приходите и разходите, който да действа до приемането на държавен бюджет за 2025 година, както и бюджети на здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.

Негов приоритет е гарантирането на социалните плащания, заплатите и пенсиите. Според записаното в текстовете на закона, в случай че събраните приходи са недостатъчни за покриване на разходите, първо се плащат заплати и социални пенсии, предаде БНТ.

Преди приемане на закона, Министерството на финансите е намалило плащанията към бюджетните разпоредители до минимум. За това първи сигнализираха общините.

Във вторник депутатите от бюджетната комисия приеха с пълно мнозинство текстовете, тъй като преди това изключиха от дневния си ред разглеждането на предложените от служебното правителство бюджети. Не бяха разгледани в комисия и данъчните закони, които осигуряват приходите на държавата.

От финансовото министерство предупредиха, че приетият закон не е желателно да бъде използван повече от три месеца, тъй като може да доведе до големи дефицити.

Напрежение в парламента: Казусът със старостилната църква скара депутати

Регистрацията на втората православна църква у нас вдигна градуса на напрежението в парламента. Пред депутатите премиерът Главчев беше категоричен за пореден път- Българската православна църква е една и не делима.

Според премиера регистрирането на нова православна църква противоречи на Конституцията и може да доведе до разделения в обществото.

Макар че мнозинството от депутатите са обединени, че църквата ни е само една и трябва да получи защита от закона, в пленарната зала се разрази скандал. Причината- Атанас Славов, който се оказа на различно мнение.

„Традиционното вероизповедания в България е източноправославното, а негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква (БПЦ). Това заяви от парламентарната трибуна служебният премиер Димитър Главчев.

Главчев е на изслушване в парламента относно делото по вписване на Българската православна старостилна църква и предприетите мерки от страна на държавата и правителството – Министерство на правосъдието и Дирекцията по вероизповеданията – за защита на държавния и обществения интерес пред Съда в Страсбург и пред Върховния касационен съд.

Преди изслушването премиерът поиска да бъде допуснат в пленарна зала и директорът на Дирекцията по вероизповедания към Министерски съвет (МС) Георги Кръстев.

Председателят на парламента доц. Наталия Киселова подложи на гласуване искането на премиера и то бе прието със 176 гласа „за“, 7 „против“ и двама „въздържали се“.

„Т.нар. Българска православна старостилна църква води началото си от 1993 г., когато в София е открит параклисът на старостилците „Св. Спас“ и в Гърция под името Триадицки епископ Фотий е ръкоположен бившият преподавател в Софийската духовна семинария и асистент по старогръцки език в Софийски университет Росен Сиромахов“, каза Главчев и посочи, че се откриват енории в Бургас, Габрово, Плевен, Сандански и други градове в страната.

По думите му енориашите са около 2 – 3 хиляди.

От 1993 г., обаче, подчерта той, с появата на епископ възниква нова паралелна църковна общност, която, независимо от ограничените си мащаби, дублира църковния живот и структури на БПЦ.

„Регистрацията на Българската православна старостилна църква в Регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд (СГС) датира от 2011 г.“, добави премиерът.

Главчев е категоричен, че традиционното вероизповедания в България е източноправославното, а негов изразител и представител е самоуправляващата се БПЦ.

През 2013 г. съдът на три инстанции е отказал вписване на Българска православна старостилна църква. „Намерили са, че следва да бъде оставено без уважение искането за регистриране“, допълни премиерът и уточни, че въз основа на това решение Българската православна старостилна църква сезира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Становището на българското правителство през 2018 г. е, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба, тъй като от правна страна църквата-жалбоподател не покрива критериите по Закона за вероизповеданията, освен това е и налице „явно сходство на наименованието с това на Българската православна църква“.

От своя страна ЕСПЧ констатира системен проблем във връзка със свободата на религията в България и посочва два вида мерки за отстраняване на констатираното нарушение.

„Общите мерки следва да включват или изменение на тези законови разпоредби, или такова тълкуване на тези разпоредби, което не изключва регистрацията на вероизповедание въз основа на това, че има същите вярвания или практика като вече съществуващо изповедание, или същото наименование е вече съществуващо вероизповедание, ако двете не са буквално идентични или с толкова сходни във всички свои елементи, а не само с една дума като „българска“ и „православна“, обясни Главчев.

Комитетът на министрите приканва националният съд да разгледа всяка висяща или последваща молба за регистрация на църквата-жалбоподател в съответствие с изискване на решенията на ЕСПЧ. „Изисква бързо приемане на съответните законови промени“, добави премиерът.

През 2022 г. постъпва нова молба от Българската православна старостилна църква за регистрация в СГС. СГС иска ново становище от Дирекцията по вероизповедания, в което отново е посочено, че традиционното изповедание в България е източноправославното и негов изразител и представител е БПЦ, ръководена от Светия синод и се представлява от Българския патриарх, който е и Митрополит Софийски.

Както на първа, така и на втора инстанция съдът оставя без уважение искането за регистрация на Българска православна старостилна църква.

От своя страна Комитетът на министрите през 2024 г. отново приканва да бъде разрешена регистрацията на отделни православни вероизповедания със сходна православна доктрина, стига имената да не са напълно идентични.