Когато 38-годишната Мерат Бехнам за първи път събра достатъчно кураж да кара жълтия си мотоциклет по задръстените улици на иранската столица до кафенето, което управлява, трафикът не беше основната й грижа. Вместо това тя се подготви за неодобрителни погледи, вербални нападки и дори за спиране от полицията в Техеран, защото е жена, която кара мотоциклет – нещо, което отдавна се порицава от твърдолинейните и консервативните духовници в Иран. Но Бехнам с изненада констатира, че всъщност останалите участници в движението са изключително толерантни към нея, а това е част от по-широка социална трансформация в обществото.

За мен това беше голямо събитие. Не знаех как да го направя. В началото бях доста стресирана, но постепенно начинът, по който хората се отнасяха към мен, и техните реакции ме окуражиха много.

Въпреки че жените в Иран заемат работни места, политически постове и имат шофьорски книжки, от Ислямската революция през 1979 г. насам страната налага строго консервативно, шиитско ислямско разбиране за поведението на жените. Това включва задължителния закон за носенето на хиджаб, който предизвика масови демонстрации през 2022 г. след смъртта на Махса Амини, която според твърденията е била задържана, защото не е носила забрадка по вкуса на властите. Според вярванията на някои консервативни духовници и твърдолинейни лица, жената, която кара мотоциклет, е „табаррудж“, или прекалено показваща красотата си, което е забранено от исляма.

Законът не казва изрично, че на жените не трябва да се издават шофьорски книжки за мотоциклети. Няма законова забрана, а само някои подзаконови разпоредби, които властите спазват. Мисля, че това е напълно погрешно и е време нещата да се променят в крак с времето.

Но след като жените започнаха да се отказват от хиджаба, все повече започнаха да поемат и риска и да карат мотоциклети из Техеран. Макар все още да представляват малък процент от общия трафик, тяхното присъствие по пътищата става все по-често.„Тук няма никакъв политически манифест или социална програма“, каза Бехнам.

„Просто работното ми място е в центъра и трябваше да пътувам всеки ден от западния квартал Сатархан, а трафикът там – и проблемът с паркирането, плюс ограниченията в зоната за движение – ме побъркваха“, посочва тя.

За други обаче това е политически въпрос. Има спекулации, че администрацията на реформисткия президент Масуд Пезешкиан, който преди войната проведе кампания за отвореност към Запада, може да се опита да прокара промени в законодателството, които да позволят на жените да получават шофьорски книжки. Медиите, подкрепящи реформистите – тези, които се стремят да променят теократичния режим в Иран отвътре – също призовават за промяна.„Време е да преодолеем невидимите стени на културните предразсъдъци и бюрократичните правила“, се казва в статия, публикувана през септември във вестник „Шарг“.

Сподели: