ГЕРБ и ПП в спор за държавния бюджет. Петкова: Ще поискаме доклад, след като покрием изискванията
Страната ни ще поиска конвергентен доклад от Европейската комисия, от който зависи кога ще приемем еврото – едва когато сме готови с Бюджет 2025. Това обясни на депутатите в парламента финансовият министър Теменужка Петкова. Според ПП-ДБ обаче ГЕРБ съзнателно спъват пътя ни към еврозоната и се съюзяват с „Възраждане“.
„Костадинов е оставен да се „разпищоли“ в парламента и с всякакви аргументи, типични за тяхната организация, да атакуват еврото, а пък ГЕРБ и Борисов им пригласят“, каза Ивайло Мирчев от „Демократична България“ и определи като очевидно, че няма да се върви към бюджет с 3% дефицит и това е сигурният начин да се саботира Еврозоната.
Бойко Борисов пък е категоричен, че политиката на партията му е била последователна в тази насока през всичките години досега.
„Аз съм подписвал, аз съм договарял курса евро-лев – това, което имаме и към момента – 2 лева за 1 евро. Парите от валутния борд, от всичко, което има, не значи да бъдат изхарчени. Всичко това ние сме го договаряли преди 4 години и просто си вървим по този път нито един от тези страхове да не се сбъдне“, каза той и допълни, че цените растат и в държавите, които са в Еврозоната, и в тези, които не са част от нея.
Кадровите назначения на зам-министри и областни управители остават на заден план, защото фактите ясно показвали колко е тежка е финансовата ситуация сега, обяви още Борисов, но увери, че пари щяло да има за всички – учители, пенсионери, полицаи.
„От една страна чуваме как всичко е наред от колегите, а в същото време е дупката от 18 млрд. лв. и как ще се запълни. От изслушването и от това, което се вижда, е, че никак не е розово положението – това, което ние ви говорихме от много време“, каза още Борисов.
Лидерът на ГЕРБ отговори и защо при положение, че има дупка в бюджета, се увеличават с 50% заплатите на полицаите.
Тази мярка с увеличенията на заплатите на полицаите заедно с колегите от ПП-ДБ и Асен Василев я решихме предишните години.
Бойко Борисов – лидер на ГЕРБ
Думите на Борисов обаче станаха повод Асен Василев да го обвини в лъжа.
„След като хванахме ГЕРБ в лъжа за 18 млрд. лв. дупка в бюджета, сега Борисов реши да излъже като първолак, че се бил договорил с нас за Закона за МВР“, каза Василев.
Той предложи да бъдат съкратени гранични полицаи за допълнителни приходи в бюджета.
„В МВР само от пенсионерите може едни 4000 човека да си отидат – видяхме, че Борисов излъга, ние сме гласували против този закон точно поради тази причина, че за да се вдигат с толкова ударно възнагражденията, трябва да има някакви реални реформи“, заяви бившият финансов министър.
По думите му още преди влизането на България в Шенген е трябвало да се подготви план, с който граничарите от пунктовете с Гърция да бъдат прехвърляни на тези с Република Турция.
От ПП предлагат и друга помощ на ГЕРБ за дефицита в бюджета – законопроект, с който се въвежда вноска върху транзита на руски газ. Преди повече от година България наложи такси на руския газ. Тогава Унгария предупреди, че ще наложи вето за присъединяването ни към Шенген, ако таксата не бъде отменена, тъй като това застрашавало енергийните доставки за Унгария.
Дали Борисов ще е готов да пренебрегне приятелството си с Орбан, и дали ще може да играе срещу Путин, за да вкараме тези 3 млрд. в българската хазна, които да отидат за младите семейства, за пенсионерите, за училищата, за детските градини.
Кирил Петков – съпредседател на „Продължаваме промяната“
По думите на Петков лидерът на ГЕРБ трябва да избере – Орбан и Путин или дупката в хазната, за която той говори.
План-сметката на управляващите трябва да е готова до средата на февруари.
Междувременно Министерството на финансите съобщи, че бюджетът приключва миналата година с дефицит от 3 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП).
На база данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) е отрицателно в размер на 6,138 млрд. лева или 3 процента от прогнозния БВП на страната.
Това съответства с очакванията на финансовото министерство от края на миналия месец, които прогнозираха на база предварителни данни и оценки дефицит в размер на около 6,1 млрд. лева.
„В условията на изключително напрегнат бюджет отчетните данни сочат, че бюджетната позиция на България съответства на заложената по КФП в разчетите към приетия в края на 2023 г. Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ за 2024 г.)“, пише в съобщението на финансовото министерство.
„В хода на изпълнението на бюджета бяха положени огромни усилия както по линия на подобряване на събираемостта на приходите, така и за овладяване на натиска от страна на разходите, с което да се минимизира натискът върху бюджетната позиция“, посочват от ведомството.
Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 г. са в размер на 71,999 млрд. лв. или 95,6 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4,958 млрд. лв. (7,4 на сто) спрямо отчетените към декември 2023 г.
Неизпълнението на разчетите по приходите по КФП се дължи основно на получените по-ниски от планираните приходи от помощи и дарения по сметките за средства от ЕС (поради непостъпване на втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост), пише в съобщението.
Приходите по националния бюджет са близки до плана за годината, като преизпълнението на разчетите при данъчните приходи компенсира изцяло неизпълнението на разчетите при неданъчните приходи, посочват от финансовото министерство.
Съпоставено с предходната година, данъчните приходи нарастват номинално с 6,381 млрд. лв. (12,2 на сто), като за първото тримесечие на 2024 г. ръстът е в размер на 209,7 млн. лв., а за периода април-декември 2024 г. се отчита ръст от 6,172 млрд. лв. Неданъчните приходи намаляват с 1,224 млрд. лв. (11,2 на сто) спрямо отчетените през 2023 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко със 199 млн. лв., сравнени със същия период на миналата година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58,700 млрд. лв., което представлява 101,3 процента спрямо разчетените за годината и формират 81,5 процента от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 12,483 млрд. лв., което представлява 97 процента от разчета за 2024 г. и ръст от 1,261 млрд. лв. (11,2 на сто) спрямо отчетените към декември 2023 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 25,888 млрд. лв., което представлява 101,5 процента спрямо предвидените в ЗДБРБ за 2024 г. и ръст от 3,141 млрд. лв. (13,8 на сто) спрямо отчетените за 2023 г.
Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2,309 млрд. лв. (в т. ч. 559,3 млн. лв. по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – ФСЕС при 949,2 млн. лв. за 2023 г.), което представлява 124,7 процента спрямо годишния разчет и спад от 412,9 млн. лв. спрямо отчетените към декември 2023 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 18,018 млрд. лв. или 101,6 процента спрямо разчета за 2024 г. и ръст от 2,392 млрд. лв. (15,3 на сто) спрямо отчетените за 2023 година.
Неданъчните приходи са в размер на 9,667 млрд. лв., което представлява 94,2 процента от годишните разчети. Тези приходи са по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. основно поради по-ниските постъпления от продажба на нефинансови активи (главно при постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове), по-ниски от планираните държавни и общински такси и други, посочват от Министерството на финансите.
Приходите от помощи и дарения към декември 2024 г. са в размер на 3,631 млрд. лв., като остават значително под заложените в разчета към ЗДБРБ за 2024 г. (7,080 млрд. лв.). Това се дължи на непостъпване на планираните втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост и част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС (неизпълнение на разчетите по приходите от помощи и дарения по КФП с 3,4 млрд. лв.).
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 г. възлизат на 78,137 млрд. лв., което е 95,9 процента от годишните разчети. В отделните разходни показатели нарастване има основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други, пише в съобщението.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1,592 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.12.2024 г. е 11,865 млрд. лв., в т. ч. 9,585 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,279 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.