Броят на случаите на агресия между ученици продължава да расте
Шепот в коридора. Смях, който не е весел. Поглед, сведен към дъното- за някои деца училището е място на знания и приятелства, а за други- на страх. Агресията между ученици не е новина. Но все по-често е реалност, която не може да бъде подмината. А какво прави училището, когато едно дете тормози друго?
Първото, което правим е да поговорим с детето, след това да поговорим с родителя, след това с хората, които са свързани с агресията- това са други деца, ако е в училище, и с техните родители. Т.е. опитваме се да намерим, да изследваме корена на проблема и в зависимост от това имаме различни интервенции.
Асен Александров, директор
В повечето случаи, най-трудното в процеса се оказва работата с родителите, алармират педагози.
Това е все едно да отидеш на лекар, той да ти предпише някакво лекарство, но ти да не го приемаш това лекарство, защото считаш, че лекарят не е добър и после да го обвиняваш, че не те е излекувал. Нещо такова се получава понякога. Няма как да стане промяна в поведението на детето, което е агресор, ако то самото не го пожелае и не го подпомогне семейството. На училището се разчита сякаш имаме някакви магически сили да оправи това, а то няма.
Асен Александров, директор
Комуникация между родители и учители не трябва да има, защото те са еднакво важни в тази ситуация- обясняват на свой ред психолозите и напомнят – зад всяко агресивно поведение стои дете със своя история, емоции и болка, която често не се вижда.
Агресията най-често е вик за помощ, вик за това да бъдеш забелязан, да бъдеш изслушан. Крият се проблеми в семейството, неща, които са се случили навън, които на тях обаче бе им е предоставено безопасно пространство, където да могат да споделят. Трябва да се работи комплексно с родители, учители, със самите дечица, защото много често изискванията към деца- към жертвите и към агресорите те да имат едно поведение, една емоционална регулация като на възрастен човек, а това е невъзможно, тяхната нервна система още не е узряла и всъщност самите ние- възрастните често нямаме такава.
Полина Василева, психолог
Решението не са наказания и порицания, а разбиране.
Експертите са категорични- всеки сигнал за агресия изисква бърза и ясна реакция. И от училището, и от родителите, и от институциите. Защото в центъра на всяка подобна ситуация е едно дете и последствия, които остават.
За Euronews Bulgaria Бетина Михайлова.
