Близки на загинали от войната в Украйна рисуват починалите си роднини
Тези жени се събират всяка седмица в арт пространство за проекта „Тя е жива“, но не любовта към изкуството ги обединява – а тяхната загуба. Всички те са загубили своите любими мъже във войната на Русия срещу Украйна.
В този кръг те могат да се почувстват напълно свободни. Да говорят една с друга, да се смеят, да празнуват рождени дни. Всяка от тях разбира болката, която носи вътре в себе си – болка, която ще остане завинаги. Когато жените загубят съпрузите си, своите любими, те губят целия си свят, губят себе си, чувстват тази огромна празнота, тази бездна, която нищо не може да запълни.
Олена Сокалска, основател на проекта „Тя е жива: Истории за любов“
Светлана Полтавска загубва съпруга си в първите дни на войната и остава под руска окупация в продължение на месеци, заедно с двете си малки деца.
Там няма човечност, няма нищо друго освен жестокост. Слава Богу, не посегнаха на децата. Всеки ден ми казваха: ‘Благодари, че още не сме ги докоснали’. Дъщеря ми тогава беше на три години. Синът ми – на девет. Руската армия ми разрешаваше да отведа децата в друга стая, докато вършеха побоищата и обиските. Синът ми чуваше всичко, но поне не го виждаше със собствените си очи. Не, примирие на всяка цена е невъзможно, защото цената вече е платена. Цената са животите на нашите мъже. Животите на нашите синове няма да бъдат простени. Винаги казвам: ние не отидохме при тях. Те дойдоха в нашия дом и започнаха да ни убиват в собствения ни дом.
Светлана Полтавска
Вита Харчук рисува сина си – защитник на Мариупол, и казва, че от него са останали само мечтите му.
Той имаше годеница, мечтаеше да има три деца с нея. За съжаление, всичко това остана само една мечта. Той така и не стана баща. Така ги виждам на тази картина – трима млади, красиви момчета, изпълнени с жажда за живот, с любов към родината, към семействата си, с пълни сърца и с мечти.
Вита Харчук
Тези жени са платили най-високата цена. Загубата им не може да бъде забравена в името на примирие „на всяка цена“, казват те.