Обещаните от „Прогресивна България“ мерки за овладяване на цените все още не дават видим резултат, а действията на институциите се свеждат основно до проверки и санкции. Това коментира бившият председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов. В разговора участва и общинският съветник в София Ваня Григорова. Според Маргаритов налагането на глоби при установени нарушения е необходимо, но не може да замести обещания от правителството пакет от мерки за успокояване на пазара. Той припомни, че досега основно продължава действието на разпоредбите, свързани с въвеждането на еврото и забраната за необосновано повишаване на цените. Въпреки това все още няма достатъчно конкретни резултати от контрола върху търговците.

Маргаритов очерта три основни мерки, които според него могат да имат реален ефект. Първата е въвеждането на т.нар. справедлива стойност – индикатор, който трябва да даде на потребителите ориентир за цените на стоките. Методиката за прилагането му е преминала обществено обсъждане, но два месеца по-късно все още не е утвърдена. Втората мярка е приемането на закон за агрохранителната верига, който да регламентира отношенията между производители, дистрибутори и търговци и да установи как се формират цените по целия път на стоките. Третата е продължаване на законодателните действия за защита на потребителите и производителите. По думите му само разчитането на глоби и публични акции няма да доведе до трайна промяна, докато липсват ясни правила и ефективен контрол.

Бившият председател на КЗП припомни, че и по време на неговия мандат между 2015 и 2022 г. комисията е установявала нелоялни търговски практики, включително при големите вериги. Сред нарушенията, които се повтарят и днес, са некоректните промоции и недостатъчните наличности на стоки, обявени с намаление. По отношение на отношенията между веригите и доставчиците той посочи, че казусите са основно в компетентността на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според него не бива да се чака окончателното произнасяне на съда по наложените санкции, а институциите трябва да продължат да работят за по-добра нормативна уредба. Маргаритов постави и въпроса защо едни и същи международни търговски вериги спазват правилата на други европейски пазари, но в България се установяват нарушения. Според него държавата трябва да осигури по-добри условия за българските производители, включително възможност да се кооперират и да предлагат продукцията си директно на по-малките търговци.

Ваня Григорова заяви, че според нея големите международни компании продължават да притискат българските производители, въпреки наложените санкции. Тя припомни случай от 2016 г., когато КЗК санкционира „Кауфланд“ за нарушения, но впоследствие подобни практики отново са били установени. По думите ѝ глобите трябва да бъдат прилагани последователно, а компаниите да разберат, че не могат да действат над закона. Григорова посочи, че отслабването на българските производители дава възможност на големите търговци впоследствие да повишават цените на вносните стоки. Тя обърна внимание и на ролята на синдикатите в частните компании, като отбеляза, че местните представители на международни корпорации понякога прилагат по-твърдо политиките на централите си, отколкото техните колеги в Западна Европа. Маргаритов допълни, че санкциите трябва да вървят ръка за ръка с диалог между държавата, търговците и производителите, при спазване на еднакви правила за всички.

В края на разговора Григорова предупреди и за рисковете пред енергийните доставки през предстоящите месеци. Според нея недостатъчно запълнените газохранилища в Европа и напрежението около Иран могат да доведат до затруднения още през зимата или през пролетта. Тя подчерта, че подобен сценарий би се отразил и на България, включително на работата на „Топлофикация София“.

Сподели: