Проф. Николай Овчаров представи третия том от поредицата си за Второто българско царство – „Живот и смърт във Второто българско царство. Ежедневието в България от края на XII до началото на XV век“. След книгите за владетелите и аристокрацията новото издание разширява погледа към всички обществени слоеве, включително занаятчиите и обикновените хора. Авторът обясни, че разглежда средновековното общество през три основни групи – войни, духовници и работещи хора, като проследява техния бит, храна, облекло и начин на живот. Според него същественото предимство на изследването е съчетаването на писмените извори с археологическите доказателства, които заемат значителна част от съдържанието.

Овчаров подчерта, че чрез трите книги се стреми да покаже мащаба и културното развитие на България през този период, без излишно патриотарство. По думите му при управлението на Иван Асен II държавата е обхващала над 300 хиляди квадратни километра, а през XIV век, по времето на Иван Александър, територията ѝ е била около 180 хиляди квадратни километра. В подкрепа на представата за богатството на средновековна България в книгата са включени изображения на ценни музейни находки, златни накити, владетелски одежди, крепости и възстановки на средновековни градове. Сред тях са илюстрации на облеклото на обикновените жени и на българската аристокрация, както и предмети, открити при археологически проучвания.

Археологията продължава да разкрива нови сведения за миналото, дори след десетилетия изследвания. Като пример проф. Овчаров посочи Перперикон, където тази година е разкрит квартал от XIII–XIV век с бедни жилища, изградени сред останките на по-стари сгради. Наред с тях е открит и рядък печат на византийската императрица Ирина Ласкарина – находка, която хвърля нова светлина върху отношенията между България и Византия и преговорите за признаването на Българската патриаршия през 1235 г. Историкът коментира и развитието на българската аристокрация през XIII–XIV век, когато под западно влияние тя придобива все повече черти на рицарското съсловие. Според него българските владетели и аристократи са имали свои гербове, а археологическите открития в Родопите свидетелстват за съществуването на замъци с представителни зали.

В разговора беше засегната и темата за опитите за манипулиране на историята, включително в контекста на споровете със Северна Македония. Проф. Овчаров заяви, че различните гледни точки не променят историческите факти: „Хората могат да имат различни гледни точки, но историческата истина винаги е една.“ Той уточни, че в историческите изследвания има и неизвестни, които учените трябва да попълват чрез нови открития и внимателен анализ, но хипотезите трябва да стъпват върху реални доказателства. Овчаров не изключи възможността да продължи поредицата с книга за Първото българско царство, която да проследи началото на българската държавност. По думите му най-важното е хората да познават миналото си, а трилогията е своеобразен подарък за читателите и за всички, които проявяват интерес към българската история.

Сподели: