Саниране по нашенски – защо хората масово се оплакват от некачествени ремонти, липса на професионализъм и неспазване на срокове? Кой контролира процеса и къде потъват парите? Коментираме сигналите с бившия главен архитект на София Петър Диков и инж. Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи.

Петър Диков определи санирането като добра идея, която впоследствие е получила „една лоша реализация“. По думите му още в началото е настоявал сградите да бъдат санирани по предварително изготвени и одобрени проекти, вместо чрез инженеринг. „При инженеринга се казва: ти ми направи това, пък аз ще видя какво точно си ми направил“, коментира Диков. Той посочи, че изготвените типови проекти за панелните блокове в София, включващи конструктивни, електро- и енергийни решения, на практика не се използват.

Инженер Георги Шалков подчерта, че санирането носи ползи както за собствениците, така и за обществото, но проблемите при изпълнението са свързани най-вече с недостатъчния контрол. „По методиката, която е разписана, категорично това е общината“, заяви той, като посочи, че именно Столична община отговаря за възлагането, изпълнението и контрола върху качеството. Според него трябва да има ясна методика и контролен списък, а при неизпълнение да се спират плащанията и да се налагат санкции на фирмите.

Диков и Шалков обърнаха внимание и на ограничения ефект от сегашния модел на саниране, който според тях често се свежда основно до поставяне на топлоизолация по фасадите. Диков посочи като пропуснат елемент модернизирането на отоплителните системи в панелните блокове. „Няма нищо общо. Една санирана сграда, която е направена с нова мазилка, изглежда като нова. Но в същото време така го правим, че на практика ефектът се намалява до нищожен“, каза той. Според участниците лошата организация на строителните дейности също създава рискове за живеещите.

Като основен съвет към гражданите двамата посочиха необходимостта да бъдат активни и да настояват за качествено изпълнение. Шалков препоръча на живеещите да потърсят независим строителен инженер или архитект, който да следи работата и да отправя официални предписания към общината. „Те трябва да знаят, че това са техни пари“, подчерта Диков. В заключение той даде за пример Германия, където още през 90-те години санирането е било организирано като специфична строителна дейност, и призова у нас „първоначално да се мисли и тогава да се прави“.

Вижте и репортажа на Таня Байрактарова по темата:

Сподели: