Макрон ще представи актуализирана ядрена доктрина на Франция

Френският президент Еманюел Макрон ще представи в понеделник актуализация на ядрената доктрина на Франция по време на визита в базата на ядрените подводници „Ил Лонг“ в Бретан. Обновяването на стратегията традиционно се прави веднъж в рамките на президентски мандат.

Френските ядрени подводници патрулират в океаните като последна мярка за унищожаване на нападател в случай, че върховният главнокомандващ вземе решение за използване на ядрено оръжие. Макрон – човекът, който има правомощието да задейства френския ядрен арсенал – ще актуализира доктрината относно потенциалната употреба на бойни глави, носени от подводници и самолети.

В продължение на десетилетия Европа живее под защитния чадър на американските ядрени оръжия, разположени на континента от средата на 50-те години на ХХ век, първоначално за възпиране на бившия Съветски съюз, а днес – и на Русия. Част от европейските политици и анализатори по сигурността обаче поставят въпроса дали може да се разчита на Вашингтон да използва такава сила при необходимост.

Като единствената държава от 27-членния Европейски съюз с ядрено оръжие, евентуални промени в политиката на Франция за ядрено възпиране ще бъдат внимателно следени както от съюзници, така и от потенциални противници.

Светът се промени значително след първата реч на Макрон за ядрената политика през 2020 г. Пълномащабното руско нахлуване в Украйна, което вече навлиза в петата си година, доведе войната до границите на ЕС и бе съпроводено от многократни ядрени заплахи от страна на руския президент Владимир Путин. Китай разширява ядрения си арсенал, същото прави и ядрено въоръжената Северна Корея.

През октомври Доналд Тръмп заяви, че САЩ възнамеряват да възобновят ядрените опити за първи път от 1992 г. насам. Русия преразгледа политиката си за възпиране през 2024 г., като понижи прага за евентуален ответен ядрен удар.

Обединеното кралство обяви планове да закупи произведени в САЩ изтребители F-35A, способни да носят ядрено оръжие. Изборът на базата „Ил Лонг“ за речта на Макрон ще подчертае, че Франция разполага със значителен морски компонент на ядреното си възпиране. Всяка от четирите подводници може да носи по 16 междуконтинентални балистични ракети M51, оборудвани с множество бойни глави.

Елоиз Файе, специалист по ядрено възпиране във Френски институт за международни отношения, коментира:

„Има големи очаквания от съюзниците и партньорите, а може би и от противниците, за това как може да се развие френската ядрена доктрина.“

През 2020 г. Макрон заяви, че Франция разполага с по-малко от 300 бойни глави – брой, който остава стабилен, откакто бившият президент Никола Саркози обяви умерено намаление до това ниво през 2008 г. По думите на Макрон този арсенал е достатъчен, за да нанесе „абсолютно неприемливи щети“ на „политическите, икономическите и военните нервни центрове“ на всяка държава, която застрашава „жизненоважните интереси“ на Франция.

Ядрените експерти ще следят внимателно за сигнали дали френският президент смята настоящия арсенал за достатъчен, или допуска възможност за неговото увеличаване.

През 2020 г. Макрон подчерта, че „жизненоважните интереси“, които Франция би могла да защитава с ядрена сила, не приключват на националните ѝ граници, а имат и „европейско измерение“.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че е провел „първоначални разговори“ с Макрон за ядреното възпиране и публично разви тезата за евентуално използване на самолети на германските военновъздушни сили за носене на френски ядрени бомби.