Kак фотографите на олимпийските игри успяват да отразят състезанията?

Зад кадрите от Олимпийските игри в Кортина стои екип от фотографи, които започват деня си преди изгрев. Докато зрителите виждат секунди триумф или падане, зад тях стоят часове подготовка, планиране и работа в екстремни условия. Сред тях е Жаклин Мартин – фоторепортер на Асошиейтед прес, която отразява женските алпийски дисциплини на Игрите в Милано–Кортина 2026. Денят ѝ започва в 5 сутринта. Екипът обсъжда стратегията още в колата към пистата като това вкючва кой къде ще застане и каква ще бъде основната история на деня.

Ставаме в 5 сутринта, срещаме се в 6, товарим цялата техника и по пътя към трасето обсъждаме плана – кой къде ще бъде, каква е голямата история и какво търсим. Когато пристигнем, нося ските, обувките, фотоапаратите, лаптопа и всичко необходимо, за да остана на студа.

Жаклин Мартин, фоторепортер на Асошиейтед прес

Фотографите работят със специални каски и котки върху обувките, за да не се подхлъзнат по леда. Те стоят зад така наречената „въздушна ограда“ – защитна бариера, която ги предпазва при евентуален инцидент на пистата. По време на гигантския слалом при жените голямата история беше златото на италианката Федерика Бриньоне. Мартин успява да улови и емоционалния момент, в който двете състезателки със сребърен и бронзов медал излизат да я поздравят още преди официалното обявяване на резултатите.

Имаше специален момент, когато трите се събраха и се поздравиха взаимно. Това е малък спорт, те се познават. Беше важно да документирам тази човешка страна на състезанието.

Жаклин Мартин, фоторепортер на Асошиейтед прес

Фотографите на AP могат да снимат, но не и да заснемат видео вътре в зоните за състезания заради ограниченията на МОК. Затова всяка снимка трябва да разкаже история сама по себе си – в рамките на един единствен кадър.